Хан Крум произхожда от панонските българи, които след разпадането на Велика България се установяват в земите на днешна Унгария. Оттам неговият род преминава на юг от Дунава и стига до висшите кръгове на българката държава. Хан Крум идва на власт след смъртта на хан Кардам (777-803) и става основател на нова владетелска династия, управлявала  до края на Х век.

Още през 805 г. хан Крум завладява източната част на Аварския хаганат и разширява своята власт над славяните и аварите по Средния Дунав, така става съсед на Франкската империя на Карл Велики (768-814) и фактор в политическия живот на Европа.

Византия посреща с недоволство разширението на България на запад. Нейните интереси към славянското население в Македония се срещат с интересите на България. През 807 г. император Никифор І Геник (801-811) предприема поход до Адрианопол (Одрин), но не започва война с България поради избухнал бунт в Мала Азия. В 808 г. хан Крум навлиза с войските си по течението на р. Струма, а през 809 г. превзема Сердика (Средец), ключова позиция  за настъпление към Македония.

През май 811 г. Никифор І Геник предприема втори поход срещу България. Крум предлага мир, но му е отказано. Ромеите преминат източните старопланински проходи и след тежки боеве през месец юли 811 г. превземат столицата Плиска и я разграбват и опожаряват.

Хан Крум организира опълчение, прегражда проходите, привлича аварски отряди, въоръжава дори и жените. Решителният удар е нанесен във Върбишкия проход. На 26 юли 811 г. хан Крум спечелва най-голямата победа над византийска армия, като обезглавява самия император. От черепа на Никифор, превърнат в ритуална чаша, ханът пие наздравица в чест на победата.

Още през следващата 812 г. Крум започва настъпление в Тракия. Превзема крепостите Девелт и Месемврия, и стига до долината на Струма. Предлага на новия византийски император Михаил І Рангаве (811-812) да признае договора от 716 г., сключен между хан Тервел и Теодосий ІІІ и задължаващ Византия да плаща годишен данък от 30 литри злато и уреждащ редица търговски и териториални придобивки. Василевсът отказва и Крум подновява военните действия.

На 22 юни 812 г. при Версиникия, до Адрианопол (Одрин), българите постигат нова решителна победа, продължават настъплението към Константинопол и достигат до вратите му. Новият император Лъв V Арменец моли за преговори, като замисля убийството на хана при уговорената среща. Крум разкрива заговора, след което подлага на разорение областите от Константинопол до Странджа. Одрин е превзет, а част от жителите му изселени в България отвъд Дунава.

Постигнал такова надмощие, Ханът започва мащабна подготовка за превземане на Константинопол. Строят се обсадни машини и многобройни коли за армията. Но в навечерието на похода, на 13 април 814 г. хан Крум неочаквано умира – предполага се, от сърдечен удар. В един византийски разказ, преведен през ХІІІ в., смъртта на хан Крум се описва като сакрално цареубийство от своите – прабългарски обичай, прилаган, когато владетелят изгуби своята ”божествена оренда” поради някакъв недъг. След неочакваната смърт на хан Крум Константинопол си отдъхва с облекчение.

Издадените от хан Крум закони са първото писмено законодателство в българската държава, отбелязано в енциклопедията ”Свидас” от Х век. Те предвиждат сурови наказания срещу кражбата, просията и разбойничеството. Това е насочено към издигането и съхраняването на собствеността, както и към сигурността на търговията в страната.

Реформите на хана и неговите строги закони засилват централизираното управление и приобщаването на славянските племена към ханската власт. Като велик държавник Хан Крум постига териториално обединение и международен авторитет за България.

Доста от нещата в текста са неверни и очевидно следват старата, напълно погрешна теория-концепция за българската история. Например нашите владетели никога не са носили титлата "хан". Няма НИТО ЕДИН автентичен исторически извор, който да засвидетелства, че такава титла е използвана от българските владетели. Това което знаем от летописите е, че титлите са цар, княз, кесар, архонт. Освен това, вярно е че цар Крум е роден в Панония (по-точно в днешната област Бургенланд, източна Австрия) но не е вярно, че е от някакъв друг род, различен от управляващата династия Дуло. Категорично цар Крум има достатъчно силна връзка с Дуло, иначе би било невъзможно да бъде коронясан за цар. В историята и на двете български царства няма владетел, който да няма някаква кръвна връзка с Дуло.

Апропо, цар Крум не е изглежда; така, както е на снимката в статията. До нас е достигнала средновековна римска гравюра - цветна - изобразяваща го. Това е бил човек с руси коси и рижава брада.

В Панония е имало много българи 200 години преди Аспарух. Това го е написал директно съвременикът Марцелин Комес. Как тогава българите са се заселили 200г. след това в Панония от Волжка България?